браа 18

и нека сега нещо ти разкажа, защото не ме питаш, но аз сега усетих смелост вече да споделя каква фантазия вирееше в главата ми - тире - ала романът, който се пишеше.

когато пристигнахме в хотел Елена на Златни Пясъци, ние бяхме солисти на пътуваща трупа. ти, твоят брат близнак, и аз. хотелската стая беше точно идеална за танцьори. някакъв балет. относно твоят брат близнак, който аз въобще не харесвах и винаги се дразнех като се сменяхте, за да ме проверяваш кого обичам всъщност, и ти си мислеше, че обичам него повече. а аз обичах теб. и тогава се издразних , че другия е там и не мога да те обичам... червената риза, толкова много сигнализираше - това е другият. от дете расна с близнаци и близначки, но те имаха различим знак, бемка или белег. но вие нямахте, бяхте се постарали да имате еднакви белези. можеше да ви различи човек само по определени дребни поведенчески навици. и така, той усети че не го обичам, тръгна си, аз го изгоних също, надявайки се, този близнак, който аз обичам, да се появи някога, или поне за концерта след 2 дни. докато някой от вас беше далеч, аз не бях на земята. някъде ме вдигнаха и бях в спомените си при едно момче от някои си години, за да преговорим наш план за спасение на Нещо. чухме се и продължих напред с живота си. чакайки, нещо. и така се пишат романи, малко думи, и ще стане хилядарка. ти си красив. и благодаря за вдъхновението. може да ме съдиш някой ден, ако спечеля милионче.